Черен Петър

 …май, 1991 г.

 Седим си у квартирата на Камен в “Хаджи Димитър” и решаваме задачи по линейна алгебра, че изпит идеше тия дни. Имаше едни тъмносини ръководства по висша математика, от които редовно се падаха задачи по изпитите. Та ний четиримата - Камен, Ицо, бай Танас и аз си циклим по тях... Пийваме биричка за оросяване на мозъка и ужким си оказваме взаимопомощ, така да се каже.... Ма нещо не върви... За тва уж се събрахме няколко човека, че барем да има неква академична атмосфера, а то се на простотии ни избива....

По едно време Камен вика:

- Абе мани я тая бира бе, само пикаме като гламави... Ей ся....

И иде след двайсе секунди и носи неква домашнярка в шише от олио... русенска кайсиева била, производство на дъртия. Еми щом си рекъл, дай да видим как се е справил дъртия ти... Подкарахме кайсиевата, майната им на задачите, дрън, дрън, дрън... яко лакърдии, по едно време и на изкуство взехме да го избиваме... То се оказа, че всички сме отбор художници, все гении и таланти сме се събрали накуп... И пусто що не се опитахме в архитектурата.... ами на, геодезисти ще ставаме.... Всеки фана по един молив и се почна едно драскане... А аз тарикат нали, чекайте копелета, да ви светна ся на една техника. Викам му на Камен:

- Копеле, я дай тук една свещ и ако имаш картон некъв, ако ли не и на обикновен лист ша стане....

Свещ се намери без проблеми, но се наложи да се задоволим с обикновен лист хартия. Както и да е. Палнах свещта и я закрепих върху една капачка от буркан. Взех листа и започнах да го движа хоризонтално над свещта насам натам. Идеята беше листа да се опуши от свещта и да стане изцяло черен. Исках да е картон, защото листа е доста по-тънък и лесно прегаря. Благодарение на кайсиевата обаче се справях без проблеми с опушването и след десетина минути бях готов за творчество. Поставих листа внимателно на масата, взех един автоматичен молив,  прибрах му графита и почнах да творя.

Драскайки с острия връх по тлъстия слой сажди върху листа под съпровода на Guns’n Roses и любознателните погледи на колегите ми, лека полека започнаха да се белват контурите на творбата ми - бесилка с обесен на нея и некав фон от далечни планини и огромна луна. Пожънах неочаквани овации... Подписах се даже в долния десен ъгъл, а Камен прибра произведението ми върху гардероба, за всеки случай, ако взема че стана известен някога.... Предупредих го само да внимава, че това нещо цапа зверски.

- Дай ако имаш лак за коса, да го напръскаме - викам му -така ще го запечатаме и нема да цапа.

- Еби маама му, от къде да ти взема лак за коса…

Времето беше напреднало, и бай Танас и Ицо решиха да дърпат, а Камен ме убеди да остана да спя у тях. Всъщност “убеди ме” е силно казано, тъй като аз си бех предварително убеден, имайки се предвид недопитата ракия.... Нощта, разбира се, продължи с ракия, лимонада, свещи, хартия и усвояване на художествената технология. Към края на бутилката за малко щяхме и да се подпалим....

Ракията свърши и рекохме да си легаме вече, че то и без друго беше станало четири сутринта.

А Камен ми вика:

- Ей тая твоята картинка ся ша си я залепя на стената ей тука, ноо ма кефи. И една от моите ша сложа…ей тая.

Скокна на леглото и с едно тиксо ги лепна връз овехтелия тапет.

На другия ден, къде единайсет вече, се събуждам от некво дуднене.

- Абе малък, ша та шибам, ей - дочувам в просъница прегракналия глас на Камен - ти ли си ходил с обувки по чаршафъ ми бе?

Ъъъ?! Отварям очи... и кво да видя насреща ми!? Оня целия омазан в неква чернилка - муцуна, фанелка, чаршафи, мамата си ебало - дядо Коледа, минал през комина няколко пъти. И в допълнение разбърканата му коса - гръмнал бойлер в тръстика…. потресаваща картинка…

Гледам свинщината срещу мене и ме напушва лудешки смях... Камен мига срещу мене и не може да стопли кво става.

А то, онова сажденото ми творение, барабар с неговото, дето ги залепи с тиксо над кревата си снощи, се отлепили и паднали… И нашия цяла нощ се е въргалял с тях из чаршафите, и го гледам, и ми става още по-смешно, щото си го представям как ще ахне кат се види в огледалото на кво прилича….