Учрежденско

 …февруари, 2014 г.

 В слушалките на Гошко дънеше Motorhead с пълна сила, пръстите му бързо пробягваха по клавиатурата, а на екрана пред него се нижеха безкрайна редица от цифри. Беше се унесъл в набирането на данните и не беше обърнал внимание на първия повик от сутрешното кафе и литъра портокалов фреш. Сега обаче се усети, че дори нервно потрепва с крак. Мамка му, помисли си, ше се напикам... Свали слушалките, стана от удобния стол и се запъти към санитарния възел на етажа. Още излизайки от стаята обаче, забеляза вмъкващата се в тоалетната колежка от стая 54, а секунда по-късно и изстрелялата се от стая 53, пак по същата дестинация. Двете се сбутаха на вратата, нещо си казаха и се изкикотиха.  Гошко препсува мислено, но продължи с тайната надежда, че примерно едната е влязла само да си измие ръцете. Вмъкна се безшумно след тях, само за да установи както и очакваше, че и двете налични отделения са със затворени врати. На устата му се появи ехидна усмивка, след което направи едно специфично за н.а. Васил Найденов движение с ръка и се изпърдя зверски. Голите стени подеха тътена и го увеличиха неколкократно. Гошко се изнесе също така тихичко, както беше и влязъл, оставяйки двете дами на тоалетните чинии насаме с обзелите ги чудовищни мисли една за друга.