Hells Bells

 28.08.2016 г.

 Митко си купи електрическа китара. От едно известно време му се въртеше идеята в главата, даже беше попроучил какво има по магазините. Вчера имаше рожден ден, и днес си рече: бах мааму, ся е момента. В обедната почивка се изнесе до близкия магазин на MCI и ето го, горд собственик на чисто нова Ibanez, синьо-лилава на цвят. Принципно искаше черна, но на БГ пазара е така - вносителя има червени и лилави, черни няма - ни в другия магазин, ни в склада. Кога ще има - не е ясно. Ако искаш китара тази година, купуваш каквато има…

Към китарата добави и така нареченото кубе - усилвател с тон колона, дисторшън и ударни. И други ефекти имаше кубето, но за сега Митко най-много се вълнуваше от дисторшъна.

Вечерта занесе всичко у дома, където разгъна цирка и гордо го демонстрира на домочадието. Включи усилвателя, изкриви дисторшъна до край и позавъртя волумето надясно, та да покаже що е то „силата на рока, побрала мощността на тока“. Първите няколко акорда предизвикаха разнородни ефекти върху слуша-телите му: гърчове по физиономиите на жена му и пет годишната им дъщеря, на перваза на прозореца един гълъб колабира, в гардероба два молеца се изпариха, докато цакаха сантасе, а съседа два етажа по-долу си помисли: еи-и-й, тия в Челопечене май пак се взривиха…. Вярно, не е много подходящо за панелката - помисли си Митко - от друга страна обаче, за чалга съседи се е утепало…

Бързо намали усилвателя кажи речи до минимум и продължи да превключва и тества различните ефекти.

За финал на демонстрацията нагласи ударната секция на един що-годе подходящ за целта ритъм и подкара интрото от Hells Bells на AC/DC. А дъщеря му укорително го запита:

- А камбанката къде е?

Митко се изкефи максимално! Щото излизаше, че детето знае тая песен, без специално да му е набивана в главата, което ще рече, че музикално се развиваше в правилната посока. От друга страна пък, пет годишно хлапе разпозна песента в негово изпълнение, демек горе долу я беше докарал. Й-е-е-е!