Джиткаме си из баира…

 …юни, 1997 г.

 Тръгнал съм към едни стари наблюдателни стълбове, останали още от строителството на язовирната стена, и неизползвани от тогава. Трябваше да проверя видимостите между тях, какво им е дереджето и какъв ремонт ще им трябва, че съм планирал да ги ползвам като основа за опорната мрежа, от която ще следим движенията на едно отколешно срутище. Някакви новообразувани каверни (демек дупки) и пукнатини открили колегите при визуалните огледи, та се взе решение да увеличим обхвата и честотата на измерванията.

Помъкнал съм с мене и трима работници, единия се явяваше оператор на брадва, в случай че потрябва да се разчиства някаква растителност по трасето, другия да носи торбата с хитрини - ролетка, центрирни конуси, две радиостанции, бинокъл, разни други анджъклами, третия - ей така, да има… Движим се по една изчекната пътека, сучеща по левия скат над язовир Кричим. А ската е дяволски стръмен - от едната страна на пътеката почти отвесна урва, петдесетина метра по надолу е язовира, от другата - камънаци ти виснат над главата още бог знае колко на горе… Пълно е с кърлежи, заради щъкащите кози из баира, но аз предвидливо съм се полял с половин кофа Аутан. Трябва да гледаш и къде стъпваш, че бая змии се въдят по тия камънаци, предимно тлъсти пепелянки с малки симпатични рогчета и зъл поглед… Към това и радостната вест, с която ни посрещнаха местните работници, още като пристигнахме с шофьора:

- Мите, знайш ли, че се е появила мечка из баира, дето че одиме след малко, стръвница… - съобщава Гичо Малкия с хитър поглед. Гледам ги и другите се подхилкват едни такива, викам си, тия зевзеци го дават нещо, а?

- Ооо, ебаваме се с геодезиста, така ли?

- Няма такова нещо бе, Мите, има мечка, сериозно…

- Е да не вземе да ни скочи, а? - питам, опитвайки се да звуча и аз майтапчийски…

- Абе нема страшно - обажда се един от работниците, които щяха да идват с мен - бай Иван Авджията и смига - тя през деня спи.

- И да не спи, горе по чукара обикалят стада кози, плашат я - допълва Пешо стругаря.

- Е как козите ще плашат мечка бе? - повдигам недоумяващо вежди.

- Плашат я, щото дрънкат със звънците…

Аха, ясно! Козите плашат мечка, при това стръвница!? Човек винаги може да научи нещо неподозирано.

И така, моя милост, бай Иван Авджията, Гичо Малкия и един мълчаливец на име Стойчо сме се отправили на изследователска експедиция под наслов: открий из пущинака геодезическите стълбове и се върни без да те ухапе/изяде нещо. И си фантазирам докато драпаме по шибаната пътека, сега ако верно вземе, че изскочи мечка, кво праиме? Наляво пропаст, надясно стръмни скали, а зад нас символична пътечка, ем обрасла здраво с всякъв буреняк, ем засипана с клони и камънаци… Викам му на бай Иван:

- Абе тая мечка, поразии не ви ли прави тука из района?

- А, прави чат пат - вика - как да не прави... тука козарски кошари има из баира, и кошери също има…

- Е що не я свитнете - питам, след това се сещам - А, те май беха забранени за отстрел, така ли е?

- Абе забранени…, тя да ми падне на пушката, затривам я и ич окото ми не мига... скроили сме и вече шапката…

Бъхтаме по баира близо час, а още дори първия скапан стълб не сме стигнали.

Иначе гледката е страхотна, признавам си. Мащабите на тия скалища и баирища са тотално смазващи. И язовира заедно със стената, гледан от високо е впечатляващо зрелище. Всъщност тази част на Родопите, начева някак си изведнъж. Както си пътуваш към град Кричим по шосето, проснало се сред Тракийското поле, в един хубав момент равното рязко свършва и директно почва баш чукар, стръмен и рошав. Не е постепенно да се издига планината, както е ако минаваш през Пещера и Батак…

Разгеле виждам на една скала пред нас се появил първия стълб. Значи повече от половината разстояние трябва да сме минали, това според схемата, която гледах преди да тръгнем.

Стигаме до стълба, оглеждам го - в общи линии бетонната му част е сравнително запазена, фундиран е на стабилно място, обаче, както и очаквах, центрирното устройство е различен тип от тия, които ние ползваме, пък е и доста корозирало, така че ще трябва да се сменя. Между другото, и трасето, по което вървим и имащо претенции да е пътека му предстоеше да претърпи разни укрепителни мероприятия. Охрана на труда, няма как! А тия дето ще мъкнат материалите нагоре по тоя джендем - цимент, арматура, дъски за кофраж, боя и други подобни, направо не ми се мисли какъв чанч ги чака.

Продължаваме нататък, че имаше още три стълба, до които трябва да се стигне. Всъщност, стигнем ли до следващия, занятието можем да го броим почти за приключило, щото останалите два са сравнително близо…

Стотина метра след първия стълб, пътеката правеше доста остър завой на дясно, заобикаляйки един по-изпъкнал хребет, след което се озоваваме на едно уширение, нещо като площадка, образно казано. И гледам братче, едни петна с ръждив цвят по камънаците пред нас, и размазана козина полепнала по тях… и едно гадно намирисва, и едни осища големи накацали по съсиреците… Бах го другарко, тука дзвер е шетал некъв… мечка ли, що ли..?

- Ц, ц, ц, ей го де е отишло ярето на Минчо Гламавия…. – дочувам гласа на бай Иван, който е застанал до мене.

Каквито и съмнения да таях относно наличието на мечка тъдява, не остана и помен от тях…

Стоя си, пъхнал ръце в джобовете, съзерцавам останките от касапската сцена, и усещам как лека полека ме полазва с ледени пипала Шубето… И ми нашепва с мечешки глас: ида, идаааа…. Бах мааму, ся ако изскочи от некаде, дееба и шибаната мечка - викам си - да ни попилее тука, да идем зян заради некви си недоклатени стълбове, аре нема нужда. Като и видят сметката, тогава пак. Обърнах се към останалите трима и им рекох:

- Колеги, сметам, че и другите стълбове са на същия хал като тоя, дето вече го гледахме, със същите центрирни устройства и прочее, я давайте да се връщаме, нема смисъл да се разкарваме повече… Ще вземе да ни завали некой дъжд, глей кви облаци се задават…