Екскурзия до манастира

 …септември, 2010 г.

 …Обителта е с дълголетна история, пазеща спомени още от началото на единадесети век. През десет вековната си история манастира бил опожаряван и разрушаван неколкократно, но въпреки това винаги изправял снага от руините, разраствайки се и крепейки с нова сила християнската вяра. Обителта стои смирено в подножието на планината, обградена от борови и широколистни гори, които с настъпването на есента превръщат мястото в приказна картина от багри и цветове…

Някакъв подобен на горният лиричен напън беше прочела наскоро нейде из необятното интернет пространство госпожа Петрова, класна ръководителка на осми А клас и преподавателка по история в 23-то СОУ. В късната неделна утрин тя се разхождаше бавно из двора на същата тази обител, наслаждавайки се на септемврийското слънце и наситения боров аромат с лека нотка на тамян, дискретно примесена с аромата на печени чушки, идващ от отворените двери на манастирската магерница. Беше се отбила тук, тъй или иначе и беше на път, връщайки се от неколкодневно гостуване при сестра си, където изкара няколко много приятни дни, наслаждавайки се на морския бряг в компанията на неуморните за игри племенници, видя се и с няколко стари приятелки.

Докато шофираше по обратния път към дома, госпожа Петрова обмисляше неотдавна хрумналата и идея: по случай началото на новата учебна година да организира една екскурзия с преспиване в светата обител и да доведе децата от нейния клас през някой от следващите уикенди. Щеше да проведе истински урок на открито по история и родолюбие, потапяйки децата в манастирската атмосферата на святост и смирение. Усмихна се на последната си мисъл, защото и прозвуча някак леко клиширано…

В часа на класния ръководител, първи за тази година, сподели пред целия клас, състоящ се от около тридесетина ученика, идеята си за екскурзията с преспиване в манастира, която бе посрещната с всеобщо въодушевление от учениците. След като неочаквано бързо получи одобрение и от училищното ръководство, госпожа Петрова се зае да проучи условията за настаняване в светата обител и съответно да резервира места. С помощта на Google бързо откри интернет страницата на манастира, а там и информация за връзка с манастирската администрация. На другия ден се обади на един от посочените за контакт телефони. Както се оказа, достатъчен брой свободни места за цял клас щеше да има чак след три седмици. От администрацията и обясниха, че е необходимо да внесе капаро в размер на тридесет процента от цялата сума, както и да изпрати списък с имената на всички ученици, които ще нощуват на уречената дата в светата обител. Записаха адреса на електронната и поща, както и служебния и адрес като място, на което може да бъде открита в общи линии целодневно и уточниха, че след като изпрати капарото и списъка с имената на учениците ще получи потвърдително писмо за направените резервации.

Няколко дена по-късно необходимата сума бе събрана и госпожа Петрова преведе парите по посочената банкова сметка, след което изпрати електронно писмо с искания от манастирската управа списък на учениците, които щяха да нощуват в манастира.

През следващите няколко дни госпожа Петрова по няколко пъти на ден си проверяваше електронната поща, но обещаното потвърдително писмо за получени пари и направени резервации така и не идваше.

И тъкмо бе решила, че е крайно време да се обади и да провери какво се случва, когато в едно междучасие в очертанията на вратата на учителската стая се материализира служител на куриерска фирма, който и връчи препоръчано писмо, на което за получател беше попълнено нейното име, а като подател беше посочен Манастира. Ха, такова ли писмо имали предвид - учуди се госпожа Петрова - аз си мислех, че ще ми го пратят по електронната поща. Но както и да е, крайно време беше! Подписа квитанцията на пощенския служител, затвори вратата след него и отвори плика с писмото. Вдигна една от спуснатите щори, застана до прозореца, за да вижда по-добре написаното и с невярващ поглед, прочете следното: 

Уважаема г-жа Петрова, 

Чрез настоящата свещеноподпечатана благодарствена грамота, братството на светата обител изказва своето искрено благодарство за извършеното от Вам богоугодно финансово дарение в помощ на манастира.

Имената на добротворците са известни Богу и делата им записани на небесата.

Извършихме и помен за вашите починали близки съгласно изпратения поименен списък. 

Свещеноигумен на светата обител: Подписано от игумена на манастира