Кунчо…

  ...юли, 1999 г.  

 Седнали бехме с Пепи Майната и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовирната стена, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат сме дошли, вика Жоро, дай барем да ударим и по една теферична биричка, така за отскок... Не че вече не бехме отскочили двамата с Майната де, докато метахме за костур до преди малко от водната кула… Тропосахме се на една желязна маса, спомен от соцреализма, и заръчахме по бира и пържени картофи. 

Вече се смрачаваше, а времето беше много приятно… Въпреки близкия водоем, нямаше никакви комари.... Тия от кръчмата нещо май се беха объркали и вместо традиционната чалга, звучеше „Диана Експрес”

- Аре пичове, наздраве - вика Жоро.

Три бири в жизнерадостен танц се срещнаха над масата, издавайки галещ ухото звън. Опънахме по една мощна глътка и палнахме по фас.

- Кво става, нещо ново из управлението - вика Жоро...

- Е пъ кво да става, се същата простотия... се едно не знаеш - му отговарям...

- Знам бе, знам, ма да питам, за всеки случай де - хили се Жоро.

Разговора се завърта около обичайни теми, как сме, кво прайме, кой ква драма има с колата, кой къв ремонт прави и т.н.

Освен нас, в кръчмето имаше и още две маси с посетители. На едната се беше композирала някаква очевидно приходяща двойка с хлапето си, което щурееше между масите. Вероятно бяха почиващи някъде по бунгалата около язовира.

На другата маса се бяха събрали обичайната група местни пияндури. Батьо, Жиката, Минко глухия, Гявола, и още няколко, на които не им помнех заглавията. Сред тях, разбира се беше и Кунчо - баш централен нападател в алкохолното дерби и „моят приятел“, както се бъзикаше Жоро. Мой приятел, щото нямаше случай, в който да дойда по тоя край, и да не ме засече все някъде. Радваше ми се сякаш сме отколешни приятели, интересуваше се как съм, как върви работата, как е жената, и накрая разбира се, дали не искам да пием по едно, което всъщност означаваше дали не искам да го черпя я бира, я некоя ракия... Аз съответно му взимах квото искаше и си продължавах по пътя…

Таман бяхме поръчали по още една бира, когато Жоро се присети за Кунчо и ми вика:

- Абе Митак, ти знаеш ли, че твоя приятел от съседната маса, Куньо, преди време го бехме назначили охрана на портала за около месец?

- Стига бе - викам – точно до тоя пияндур ли опрехте за охрана? Щото нещо немам спомени да съм го виждал трезвен.

- Що бе - хили се Жоро - знайш ли с къв хъс носеше службата... Слушай ся да ти разправям. Преди три седмици некаде, идва Ифа-та от база Пазарджик и карат един агрегат за жичкаджиите. А тоя нашия, спрял ги на портала и се почнало:

- Стой, на къде?

- За язовирната стена - отговори ли му.

- От къде идвате?

Обясни ли му. Показали му служебни карти и т.н.

- Кво карате?

Взело да им писва. От Пазарджик до тук не е малко път...

- Тротил - избъзикали го....

Ма Куньо от де да ти знае кво е тротил... На него нали само бири и ракии му се въртят из главата.

- Кво да предам на шефа? - продължил Кунчо със строг глас.

- Да приготви детонаторите....

- Добре, ай влизайте!

След което прилежно се обадил на началника на язовира и му докладвал:

- Шефе, идва един камион с тротил за стената, и казаха да при-готвите дено... ъъъу такова, детонаторите...

Яко! Хилиме се с Майната, баси и малоумника... А Жоро продължава:

- А по миналата седмица идва главния дерибей... Куньо го сприра. Тоя обяснява къв е, що е, ма Куньо не го пуска, ами се запътил към пазачницата. Малеее, а оня знаете го къв нервак е! Развикал се след него, вдигнал луд скандал, как може охраната да не знае кой е управителя на системата и т.н., а Кунчо само се обърнал и му казал:

- Чакай малко бе! Кво си се развикал? След което дигнал теле-фона и докладвал на началника на язовира:

- Алооо, шефе, тука напъва да влезе един рошав такъв, дето се е развикал, че бил некъв управител.... да го пускам ли?

Спукахме се от смях, баси цирка....

След два дена на Куньо му били шута.

Тия истории няколко дена по-късно и от шефа на язовира ги слушахме, та па са хилихме. 

И така, на сладки приказки, времето лека полека си напредваше....

Пияндурите от съседната маса вече бяха горе на черешата и дигаха сериозна гюрултия. Бутаха чаши, бутилки, падаха вилици, псуваха се един друг, псуваха държавата, властта, футбола,... всичко наред...

На другата маса пък се опитваха някак си да прилъжат хлапето да спре да хленчи, щото явно му беше доскучало вече и опъваше нервите на мама и тате, а те имаха да си допиват.... Баща му реши да пробва номера с лошия чичко. И му вика:

- Ваньо! Слушай ме сега, моето момче! Стига се тръшка, щото ще кажа на ония чичковци да ти се скарат - и сочи масата с пияндурите.

Наш Кунчо както си беше с гръб към тях и нещо грачеше, незнайно как, обаче ги чу. И явно реши да помогне на злощастните родители. Обърна се на стола си, при което за малко не се изтресе на земята барабар с дружката му, за който се хвана в усилието си да запази равновесие. Направи една изкълчена физиономия, която би трябвало вероятно да е страшна, и на която дори и Джим Кери би завидял, дигна заплашително ръка, свита в юмрук със стърчащ показалец, и я заклати заканително към хлапето.

Малкия притихна и се ококори срещу пияния дзвер...

- Ето, виждаш ли! - рече таткото назидателно....

А разкривената пияна муцуна, в подкрепа на таткото рече:

- Еиийчшш, малккхиъъъ, дъ слуушъш, чщи ти ибъ майкътъ....